В практиката ми като адвокат по семейно право през последните години все по-често се сблъсквам с една особено тревожна тенденция – детето да бъде превръщано в средство за разрешаване на конфликта между двама възрастни.

Раздялата между родителите понякога престава да бъде просто край на отношенията между тях и се превръща в начало на битка за детето. А в тази битка най-тежката цена почти винаги се плаща именно от него.

Все по-често се срещат случаи, при които единият родител едностранно извежда детето от неговата обичайна среда – в друг град, а понякога и в друга държава – без реално съгласуване с другия родител. Следват смяна на адрес, детска градина или училище, лекар, социална среда, а другият родител се оказва поставен пред вече свършен факт и принуден тепърва да търси защита по съдебен ред.

Паралелно с това наблюдаваме и друга опасна тенденция – производството по Закона за защита от домашното насилие понякога да бъде използвано като инструмент в спора за родителски права. Тук е важно да бъда ясно разбрана: домашното насилие е сериозен обществен проблем и всяка реална жертва трябва да получи бърза и ефективна защита. Именно затова този механизъм не бива да бъде превръщан в средство за процесуално надмощие между родители. Когато твърденията за насилие се използват единствено с цел прекъсване на връзката между детето и другия родител, вредата се нанася не само на обвинения родител, но преди всичко на детето.

Родителското отчуждение рядко започва изведнъж. Понякога то започва с наглед малки неща – другият родител вече не получава информация за здравето и образованието на детето; не участва при вземането на важни решения; телефонните разговори стават все по-трудни; срещите се отменят; детето започва да бъде въвличано в конфликта, да слуша негативни оценки за майка си или баща си и постепенно да възприема чуждия конфликт като свой.

И макар в практиката ми по-често в ролята на изолирания родител да се оказва бащата, родителското отчуждение няма пол. То може да бъде осъществявано както от майката, така и от бащата. Проблемът не е кой родител го извършва. Проблемът е, че едно дете постепенно губи свободата да обича и двамата си родители.

Именно в този контекст са особено важни последните изменения в Семейния кодекс, обнародвани в края на 2025 г. Законодателят вече изрично говори за „отчуждаващо поведение“. При данни за такова поведение съдът изслушва вещо лице – психолог, а при наличие или опасност от възникването му може да определи конкретни мерки за преодоляването му, включително да предпише задължително поведение на родителя или да измени вече постановените мерки.

Съществена промяна е въведена и по отношение на местоживеенето на детето. Когато промяната му води до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, законът вече изрично изисква съгласието и на двамата родители, включително когато вече има съдебно решение относно родителските права. Семейният кодекс предвижда и възможност съдът да измени режима и да наложи допълнителни мерки при преместване в друго населено място или в чужбина без съгласие, при ограничаване на контактите с другия родител или при неспазване на режима на лични отношения.

Новата уредба допуска и съвместно упражняване на родителските права, когато и двамата родители го желаят и съдът прецени, че това отговаря на най-добрия интерес на детето.

Тези промени са важни, защото изпращат едно ясно послание: упражняването на родителските права не означава собственост върху детето.

Родителят, при когото детето живее, не получава право еднолично да заличи другия от живота му. Детето не е награда за „спечелилия“ раздялата. То има собствено право на връзка, обич, грижа и присъствие и на двамата родители, когато това не застрашава неговия интерес.

Затова, когато говорим за родителско отчуждение, всъщност не говорим само за нарушени права на майката или бащата.

Говорим за нарушеното право на едно дете да не бъде принуждавано да избира между двамата души, които би трябвало да има право да обича свободно.

И може би именно това трябва да бъде отправната точка във всеки спор за родителски права – не кой родител ще „победи“, а как детето да не загуби единия от тях.

Ако се намирате в подобна ситуация, потърсете опитен адвокат, който да ви консултира и защити интересите ви още в самото начало. Бързата реакция е ключът към навременна защита.

Настоящата статия е обект на авторски права, не представлява правен съвет или консултация. За индивидуална консултация, моля да се свържете с мен на посочените данни за контакт.

Адвокат Сияна Великова Пенчева

Кантора: гр. Русе 7000, Комплекс „Арена Бизнес“, бул. „Липник“ № 5, ет.5, офис 23

Тел. за връзка: +359 889 82 99 22