Казвам се адвокат Сияна Великова и вече повече от десет години работя в областта на семейното право – бракоразводни дела, родителски права, издръжка и уреждане ползването на семейното жилище.
Един от най-често поставяните въпроси след развода е:
Кой ще ползва семейното жилище и дължи ли се наем на другия съпруг?
Отговорът не е еднозначен – той зависи от това на кого принадлежи имотът и дали от брака има ненавършили пълнолетие деца.
Разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Семейния кодекс (СК) уреждат подробно тази материя.
1. Какво представлява семейното жилище
Семейното жилище е домът, в който съпрузите са живели заедно и отглеждали децата си по време на брака.
След развода, когато имотът не може да се ползва едновременно от двамата, съдът определя кой ще го ползва, като на първо място се вземат предвид интересите на децата.
2. Хипотези по чл. 56 СК
🔹 I. Когато жилището е собственост само на единия съпруг
чл. 56, ал. 2 СК
Ако семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, на когото са предоставени родителските права, докато ги упражнява.
Решението има временен характер и не прехвърля собственост – то цели да осигури стабилна среда за децата.
📌 Дължи ли се наем?
Да. Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, възниква наемно правоотношение.
Наем не се дължи за частта от жилището, ползвана от децата, но може да се дължи за останалата част, която се използва лично от родителя.
Съдът може да определи размера на наема в самото решение за развод, а при промяна на обстоятелствата – наемът подлежи на изменение.
🔹 II. Когато жилището е съсобствено или общо между съпрузите
чл. 56, ал. 5 СК
Когато жилището е съсобствено или придобито по време на брака, съдът може да предостави ползването му на единия съпруг, като вземе предвид:
- интересите на ненавършилите пълнолетие деца;
- вината за развода;
- здравословното състояние;
- други конкретни обстоятелства.
Обичайно жилището се предоставя на родителя, при когото остават децата.
📌 Дължи ли се наем?
Да. И тук възниква наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1 и 2 СК.
Наем не се дължи за площта, използвана от децата, но може да се дължи за частта, която родителят ползва лично.
🔹 III. Когато жилището е собственост на близки на единия съпруг
чл. 56, ал. 3 СК
Когато семейното жилище е собственост на родители или други близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия съпруг, ако той упражнява родителските права – но само за срок до една година.
Решението има временен характер и не засяга правата на действителния собственик.
След изтичане на срока, собственикът може да търси обезщетение или наем по общия ред.
3. Какво казва съдебната практика
В своята практика Върховният касационен съд последователно приема, че наем може да се претендира за частта от жилището, ползвана лично от родителя, но не и за площта, използвана от ненавършилите пълнолетие деца.
📚 Пример:
В Решение № 32/28.03.2019 г. по гр.д. № 2766/2018 г., IV г.о. на ВКС се посочва, че „определянето на наем следва да отчете факта, че не се дължи наем за жилищната площ, ползвана от ненавършилите пълнолетие деца, но за останалата част е допустимо да бъде определен наем“.
Така ВКС подчертава, че интересът на децата не отменя правото на съсобственика да търси наем за частта, която не се използва за тяхното отглеждане.
4. Възможност за споразумение между съпрузите
Много често, особено при развод по взаимно съгласие, страните постигат писмено споразумение относно ползването на семейното жилище.
Такова споразумение може да съдържа клауза, че:
„Докато съпругът/съпругата, на когото са предоставени родителските права, ползва семейното жилище заедно с децата, другият съпруг – съсобственик, няма да претендира наем или обезщетение за ползването до навършване на пълнолетие на всяко от децата.“
Тази уговорка е напълно допустима, защото отразява свободата на договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, стига да не противоречи на интереса на децата.
Важно е обаче тя да бъде ясно формулирана и юридически издържана, за да не поражда бъдещи спорове.
5. Прекратяване или промяна на ползването
Ползването на семейното жилище може да бъде прекратено или изменено при настъпване на нови обстоятелства (чл. 56, ал. 4 и 6 СК):
- ако отпадне жилищната нужда на ползващия;
- ако децата навършат пълнолетие;
- ако ползващият съпруг сключи нов брак;
- или ако се промени местоживеенето на децата.
6. Защо е важно да се обърнете към адвокат с опит в семейното право
Решенията, свързани с ползването на семейното жилище, имат дългосрочни последици – както имуществено, така и житейски.
Затова е изключително важно страните да се насочат към професионалист с опит, който познава в детайл Семейния кодекс, съдебната практика и особеностите на тези производства.
Опитният адвокат може да ви помогне:
- да изготвите справедливо и законосъобразно споразумение;
- да прецените кога е целесъобразно да се претендира наем;
- и да защитите правата си пред съда при промяна на обстоятелствата.
⚖️ Заключение
Разпоредбите на чл. 56 и 57 от Семейния кодекс осигуряват баланс между интересите на децата и правото на собственост на бившите съпрузи.
Ползването на семейното жилище след развода е въпрос, който трябва да се реши внимателно, отговорно и с професионална правна помощ.
Ако се намирате в такава ситуация, потърсете опитен адвокат по семейно право, който да ви консултира и защити интересите ви още в самото начало.
Настоящата статия е обект на авторски права, не представлява правен съвет или консултация. За индивидуална консултация, моля да се свържете с мен на посочените данни за контакт.
Адвокат Сияна Великова Пенчева
Кантора: гр. Русе 7000, Комплекс „Арена Бизнес“, бул. „Липник“ № 5, ет.5, офис 23
Тел. за връзка: +359 889 82 99 22