При укриване на данъци отговорност могат да носят счетоводителите, пълномощниците и други лица, различни от търговеца!

При укриване на данъци отговорност могат да носят счетоводителите, пълномощниците и други лица, различни от търговеца!

Така наречените данъчни престъпления са уредени в чл. 255 – чл. 277 от НК.

Те се изразяват в следните действия, изброени в нормата на чл. 255, ал. 1, т.1-7 от НК, а именно:

Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

  1. не подаде декларация;
  2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
  3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
  4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
  5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
  6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
  7. приспадне неследващ се данъчен кредит

 

Наказателноотговорно лице за престъпленията е не само търговецът,  но и пълномощникът, представителят, счетоводителят или друго лице, различно от управляващия и представляващия търговското дружество – данъчно задължено лице.

Това съждение е възприето в практиката в Тълкувателно Решение 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС.

Правните норми по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, респ. чл. 255 –

257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.) не посочват изрично особено качество на

субекта на престъплението. Кръгът на наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект, се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на престъплението.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК

може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Едноличният търговец и търговското дружество – юридическо лице, са част от данъчните субекти и данъчно задължените лица съобразно материалноправните норми на данъчното законодателство.

Следователно физическото лице, надлежно вписано в качеството му на едноличен търговец, което лично осъществява търговската дейност или чрез вписан представител по закон, както и физическото лице, което управлява и представлява търговското дружество според отбелязаното в търговския регистър, са възможни субекти на престъпление по чл. 255 от НК. Законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство

(пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице). Такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон.

Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото. Същата логика е необходимо да се следва и с оглед на субекта на престъпление по чл. 255а от НК. Субект на престъплението по чл. 256 от НК е всяко физическо лице, което отговаря на общите признаци, предвидени в Общата част на Наказателния кодекс.

Статията не представлява правна консултация, за консутация, моля да се свържете за индивидуална такава.

Адвокат Сияна Великова